РазмислиСвободно време

Мъжки закони

От април 15, 2017 януари 9th, 2020 No Comments

Да, те закъсняват всеки път по 20-30-40 минути. Вчера отново. И миналия ден. По-миналия и предния също. И аз най-накрая започнах да изпълнявам обещанието си за реакция – тръгвам точно на 16-ата минута. Без уговорки, оправдания, обяснения и мрънкане.

Нещата са много прости както за мен, така и за теб: казваш нещо и го правиш. Не плюеш на думите си всеки ден. Обещаваш дреболия и леко се напрягаш, за да изпълниш обещанието. Да свършиш миниатюрна услуга. Да си точен за среща. Да не се оправдаваш с работа, гаджета, чичовци и домашни животни. Да не се оправдаваш изобщо – защото не си от тези хора, и защото не се налага. И знаеш какво е ако не го направиш – бил си и от двете страни на барикадата. И пак ще бъдеш. Така че – подготви се подобаващо! Измъкванията и извиненията са за клинчещите женчовци.

Задълбаването в собствения егоцентризъм и последвалият анализ винаги водят до алюзия към опит за правене на добро – без цел, без никакви лични облаги, просто плах опит да си частица от социума, който диша и пулсира в безкрайните си тънки като паяжинни нишки релации. Изисквания, отговорности, които поемаш, безсмислени обещания, които предварително знаеш, че няма да спазиш. Започва да ми се драйфа – не метафорично, а съвсем физически.

Когато някой за пореден път се прецака в дори незначителна уговорка, това е адски показателно за цялостното му отношение към теб – признай го пред себе си. Когато не спазваш ангажимент спрямо някого, просто не ти дреме достатъчно за въпросния човек. Егото ти е 2-3 стъпала над неговото и следователно действаш другите си задачи. Точно това преебава нещата в зародиш – мъжът не се дъни. Той казва: „Мога и ще го направя!“. Или „Не мога да го направя!“. Или дори „Мога, но не искам да го направя!“. Просто е. И е честно. Мъжко е. Останалото го остави на онези с двете Х хромозоми.

Всеки ден имаш безброй уговорки, сключваш вербални договори (в умален мащаб, разбира се) с близки и познати, приятели и колеги. Ти се дъниш, те се дънят, после ти се оправяш, но те се дънят още. Това циклично лайняно дънене води до дъното. Там някъде емоционалната конекция се прекъсва – те решават, че ти си сноб, егоцентрик, щом не можеш да им простиш някакви си перпетуални дреболии, а ти усещаш как само едната страна в този бивалентен кофликт вкарва капчица алтруизъм. Всяко следващо действие е компромис. Компромис, за да продължиш емоционални взаимоотношения с някой, който не е готов да бъде достатъчно коректен. Или компромис с принципите ти, които си погазвал заради именно тези хора камара пъти. И не става дума за твой или нечий друг егоцентризъм, а за конкретика – точни думи, изпълнени уговорки, путкенските номера (независимо от мъж или жена) в стил „аз исках, ама то…“ не вървят.

Самота и примирение. Почти толкова патетично като „Свобода и равенство“. Май никой не зацепи, че където има свобода, там няма равенство. И обратно. Тук е същото. В мъжките закони няма „може би“. Ужасно просто е.

Остави коментар

Wow look at this!

This is an optional, highly
customizable off canvas area.

About Salient

The Castle
Unit 345
2500 Castle Dr
Manhattan, NY

T: +216 (0)40 3629 4753
E: hello@themenectar.com