Из БългарияИкономическиИнтелектуалноРазмисли

Санкция ли е трудът

От декември 16, 2018 януари 9th, 2020 10 коментара

Бях в седми клас. Много, наистина много отдавна. Но това, за което искам да ти разкажа, читателю любезни, го помня ярко. Трябваше да боядисам прозореца на банята с блажна боя. Баща ми показа как да го направя. Изряза ми две картончета, които да подлагам в края на черчевето, за да минава четката върху него и не зацапвам стъклото.

Яна (внучката на авторката) приготвя сладкиш заедно с баба си.

Яна (внучката на авторката) приготвя сладкиш заедно с баба си.

След няколко дни ме попита:

– Ти боядиса ли прозореца? Я да видя.

И видя. Не бях ползвала картончетата. Стъклата от четирите краища бяха хубаво замазани и блажната боя тук-там потекла, та прозорецът приличаше на разплакан клоун.

Без думи татко ми връчи правоъгълно парче стъкло, показа как да изстържа блажната боя, рече ми да внимавам да не се порежа. Казах му, че има сватба у комшиите и всички деца ще ходим да гледаме.  Не си си свършила работата си както трябва. Сватбата ще мине и без тебе, отсече баща ми.

Ами мина, само че помня и до днес.

Мисля, че на това му се вика санкция. Ами то си е санкция. Какво да бъде друго? Да ми се извини и да ми даде гологан, защото я бях свършила като кучето на нивата? Не се и надявах на съчувствие от мама, която излъчваше непоклатима солидарност. С баща ми, то се знае, и както винаги.

Трябва да научим децата да бачкат. Мързелът е смъртоносен белег за обществото…

Та като стана реч, че се готви правилник ли, закон ли, ученици, които са натворили някаква беля да бъдат наказвани с обществено полезен труд и тутакси с едни гърди в кръг излязоха защитници на евентуално потърпевши. Забелязала съм, че представители на образователното министерство винаги ходят по тънък лед. То се търсят дефиниции, то се обтичат с масло ясни думи, то се увърта, то се усуква… Дали на висшите чиновници вечно не им се привиждат зад ъгъла лъвици същи, готови да спретнат едно „Майки за гражданско общество”?

В тази остра дискусия по тема, която засяга всяко семейство, всяка къща, цялото общество, един само Андрей Райчев назова нещата с точните им имена. От какво боледува младото поколение? – зададе риторичния въпрос социологът  и опъна длан да изброи на пръсти най-тежките болести – от безделие и хленчене. От мързел. Българинът работи по-малко от всички европейски народи. Така не бива повече да се живее. И призова дори да се възстанови трудовата повинност в държавата. Обществото има нужда от труд за него. Че щял да смете! Голяма работа. Трябва да научим децата да бачкат. Мързелът е смъртоносен белег за обществото, нажежи въздуха с нервните си ръце Райчев, баща на четири дъщери.

Сякаш на никого не идва наум, че трудът е биологично необходим,  че трудът е изправил човека на два крака.

…Децата експлоатират възрастните. Нещо повече, те експлоатират чувствата на обичащите ги.

Ооо, чувам отегчени гласове. Двуметрови дънгалаци обгрижват старателно всяко мускулно влакно,  отглеждат  бицепси и бабаитски походки, мерят помежду си коремни плочки като на хайван пазар. През ум не им минава, да помогнат в къщи като обърнат лехата в градината и отменят баба си. Или да разместят мебелите за великденско почистване. Нещо повече, говорят по телевизора (да, по телевизора), че било модерно да не си разтребват стаите, да не си застилат леглата. Модерните се присмивали на изоставащите от модата в случай, че познават такива.

Ей тези моди заместиха ходенето на бригада, брането на шипки и събирането на отпадъчна хартия. Все синила от бича, следи от теглото. Репресивни мерки от близкото недавно. Що хули, що остроумия се изсипаха, що плач се изрева и мъка. И се стигна до там, както би казала старата ми майка: „Без пари вода нема да се напият”.

И понеже стана реч, че не бива да се експлоатира детски труд, щото това било белег на отминали времена, та мен ако питате експлоатацията върви в обратен ред. Децата експлоатират възрастните. Нещо повече, те експлоатират чувствата на обичащите ги.

И какъв е резултатът? Сега расте първото поколение, което е по-неграмотно от предходното в цялата история на България. Щото и ученето на Дядо-Вазовите стихотворения наизуст  си е санкция. И то каква!

СНИМКА: shutterstock

10 коментара

  • Alexander Milanov каза:

    Бойка, как ги нацелваш нещата не знам. Макар и болен, аз съм засрамен! Ще си почистя стаята веднага! Обещавам!!!

  • Stella Tsokeva каза:

    Абе тоя предмет „Трудово“ има ли го още в училищата?

  • Nickey Kolev каза:

    То може да почнем да се питаме тоя предмет „Математика“ има ли го още в училищата..В деншни дни това, за кеото говори Бойка е много необходимо, и то не само за подрастващите, а за всички. Само че си представям картинката, в която ученика идва със семейния адвокат, който осъжда училището, общината и родителите за експлоатация..

  • Stella Tsokeva каза:

    Не бе, сериозно питам – беше много интересно, аз там се научих да шия, да запоявам и т.н.

  • Nickey Kolev каза:

    Дано още да ги има тия часове. Майка ми още използва една дървена шпатулка за готвене, която и направих оп трудово с металните пили. И един троен свещник. Брат ми пък се научи да прави картофена супа пред 10 години и досега я прави страхотна!

  • Silvia Petrova каза:

    Много ми става тъжно …
    Гледаш как тийнейджъри нападнали репортери на БТВ, как се пребили един друг или пребили учителите, колко са неграмотни…да те хване срам и яд.
    Все по-често и мен ме избива на агресия – да отида някъде да ги ошамаря!

  • Бен каза:

    Има един японски филм – Белязани от слънцето (http://www.imdb.com/title/tt0805625/). Темата е за това в какво се превръщат децата, когато им се дават само права без никакви задължения. И това е в силно йерархичното японско общество. Не е за хора със слаби нерви. Направо не ми се мисли в какво ще се првърнат нашите деца и внуци, ако не започнем да изискваме от тях. И ние, и институциите, и обществото. Пример: да отменим правилото за пълен и кратък член, защото затруднява децата. Е?

  • Nikolay Katsarov каза:

    „Сега расте първото поколение, което е по-неграмотно от предходното в цялата история на България.“ е това изречение отразява точно цялата ситуация… :((
    За съжаление следващото май ще е по-зле…

  • Бойка Асиова каза:

    Гледах новата постановка на Младежкия театър Кола Брьонон по Емил Зола, горещо я препоръчвам. Та главният герой Кола казва за дъщеря си: „За нея най-противното нещо е това, което я отегчава. Не се бои от работа – работата е борба, а борбата е удоволствие.“
    Мисля, че Зола подкрепя моята теза. Човек се отегчава от безделие. Което впрочем виждаме изписано по лицата на много млади хора. Не безработни, а безделници.

  • I knowbetterthanyou каза:

    Не можеш да наложиш със сила на някого да работи. Не знам какво те е ударило по главата, но това,за което настояваш, е абсурдно. Нещата не могат да се върнат обратно каквито са били преди десетилетия. Спри да живееш в миналото, вредно е.Не казвам,че българите не мързеливи,но налагането на нещо със сила много рядко е ползотворно.

Остави коментар