Имаше време, когато си стрóшвах нервите за дреболии. Например заради мобилния оператор, с който имам договор за съвсем добродушни отношения, а той надписваше сметката ми.
Плащах си аз 50 лева месечно години наред. Направих глупостта обаче да прекарам 10 дни в Париж. Прибирам се, и какво да видя – 110 лева сметка. Викам си „Роуминг, братче”. Обаче този роуминг продължи цяла година… Докато не вдигнах страховит скандал в едно офисче на едни мили хорица в униформи. Оттогава сметката пак ми падна на 50 лева. Оказа се, че е трябвало шумно да ги уведомя, че съм се прибрал от Париж.
Стрóшвах си нервите и когато същият този мобилен оператор ми взимаше два пъти повече пари, отколкото сочеше фактурата.
Понеже съм човек, който не харесва опашките, нито пък общуването с „експерти”, реших да се възползвам от директния дебит. С тази услуга ти делегираш права на банката да плати сумата по издадена от определена институция фактура при поискване от страна на последната. Само трябва да имаш достатъчно парички в сметката, нищо повече. Е, оказа се, че пак тъпо съм постъпил. От оператора непрекъснато изискваха по 2-3 пъти плащане на една и съща сметка. Това водеше до разправии по телефона, гóрки извинения и чакане около 4-5 дни, за да се върнат парите по личната ми сметка.
Сега тези тревоги ми се струват недостижима романтика. Защото същият този мобилен оператор от половин година върши безподобни мизерии.
Не ми беше идвала фактура цели три месеца. От мобилният оператор обявиха, че когато се появи заветната сметка, ще уведомят потребителите с есемес. Говори се, че са очаквали бедният потребител да купи червена роза, да припадне три пъти на опашка пред някой офис, и накрая, изтощен и с ниски нива на кръвната захар, да плати с усмивка и да връчи цвекето на „експерта по обслужване на клиенти”. А, и да не протестира срещу сумата, щото „Г-не, това е сметка за преди 4 месеца! Не може да помните, че не сте говорили с някой познат от Етиопия!”
Разправии, скандали, заплахи – общо 170 минути чакане на безплатния телефон на оператора, за да се осъществи разговор от 7.
Та…дойде и при мен есемесът. Викам си „Тия сега 3 накуп ще ми пуснат, а не искам да ги плащам наведнъж.” За да реша проблема, се затичах през работно време към банката. Беше въпрос на живот и смърт да си спра директния дебит. Не исках да ми дръпнат пари за няколко фактури накуп. Обаче…късно! Те ги били взели вече. Разправии, скандали, заплахи – общо 170 минути чакане на безплатния телефон на оператора, за да се осъществи разговор от 7. Не направих нищо. Обясниха ми, че много съжаляват, че са пропуснали да ме уведомят за другите 2 фактури…тяхна грешка било, ама да не се ядосвам ме посъветваха…
Преглътнах моята си глупост да не плащам на каса. Обаче се задавих със сумата от сметките – почти два пъти по-висока от обикновено. Според мобилния ми оператор, освен, че през фактурираните месеци не съм правил нищо друго, освен да говоря по телефона, то по време на сутрешното ми кафе съм дрънкал с някой в Италия. Не мога да не им призная нещо обаче, и то е, че имат чувство за естетика – международните разговори бяха през 3 дни. Не един днес, втори след седмица, а трети – след ден. През 3 дни! Така, за красота.
Е, опростиха ми една месечна такса. След като проведох разговори от типа „Веднага ми дайте да говоря с мениджъра ви”, „Не може да нямате висшестоящ, та вие не говорите правилен български ******** мръсен”, „Ей, КЗП ще ви разгони фамилията, скапани измамници”, и т.н., ми се извиниха, и ми подариха една месечна такса. ГолЕм успех! Чудех се „Ялта” или Военния клуб да запазя, та да отпразнувам победата качествено…Мда.
Още не ми бяха изсъхнали сълзите от благородството на мобилния опрератор обаче, когато се сблъсках с ново 200. Пристигнаха три сметки накуп, този път на жена ми. Тя плати първата, и реши да се възползва от крайния срок на фактурите, за да не стане така, че този месец цялото семейство да сме работили за телефоните си. След дни дойдоха и заветните три сметки на сина ми. Платих му най-старата. Но му изключиха джиесема. Трябвало да се издължи напълно по фактурите. Разговорът с оператора беше следният:
„Ало, пак съм аз! Тоя път за сина ми. Платихме една от сметките, ама му спряхте телефона. А при жена ми не беше така. Какво става?! Нали има краен и удължен срок за плащане? Ние от него ще се възползваме, не от отстъпките ви ако внесем сега накуп парите – така сме решили.”
„Г-не, няма да му пуснем телефона, докато не се издължи напълно към нас. С жена ви е станала някаква грешка. Дайте номера и да проверим каква е работата!”
„Ей сега, само ме изчакайте 170 минути и ще ви го дам. Ама да знаете, че нямам музика, та да ви пусна.”
И така…не се ядосвах много. Обаче полудях, когато майка ми отиде и си плати на каса. И после остана без телефон. Защото системата не била отразила плащането, а тя не си пазела касовата бележка…Извиниха се от мобилния оператор и помолиха за още малко търпение, работели усърдно по новия си перфектен софтуер. Имало много хора с проблеми като нашите, не сме били единствени. Така ме успокоиха.
А аз се свързах с адвокат, и с негова помощ ще прекратявам договора си с оператора. Но не спирам да се чудя какво ни има тук, в България, че всеки, който дойде, ни прави на маймуни.
Щото ако аз съм с проблемите, които ви описах, то има други, които са преминали без да знаят на тарифен план за мобилни услуги „Шизофреник”. Демек говорят със себе си всеки месец по няколко пъти. И не им е безплатно. Ако не вярвате, следете си хубаво фактурите за телефона – току виж се окаже, че и вие сте на този план.
Последни коментари