Поради настъпилата напоследък невъзможност човек да си кара по българските „пътища“ /извинете за думата/ без да го отнесе премиерски кортеж, смятам за необходимо мирното население да започне да спазва някои основни принципи за придвижване в градовете и по националната пътна мрежа.
Първо. Избягвайте пътищата. Освен ако не е абсолютно неотложно и необходимо, не излизайте с автомобил, колело, каруца или каквото там превозно средство имате. Ходете пеша и не доближавайте големи улици и булеварди, защото зад всеки ъгъл дебне кортеж, а за него няма значение човек ли, кола ли – отнася наред. Кортежът не е от придирчивите.
Второ. Ако все пак неразумно решите да пътувате с кола по някоя от двете „магистрали“ /извинявам се и за тази думичка, ама на Запад така им викат/, за всеки случай си направете завещание и изтеглете потребителски кредит, за да можете: а. В случай, че след срещата с кортеж не оцелеете, да осигурите родата и б. Ако пък оцелеете, да можете да си платите акта /тъй като вината ще е ваша/ и да оправите ламарините по колата.
…зад всеки ъгъл дебне кортеж!
Трето. Ако предприемете пътуване и в рамките на 50 километра не срещнете кортеж, незабавно спрете, обадете се на телефон 112 и се оплачете. Дайте си точните координати /например: в Ябланица, до третата маса с халва/ и изчакайте спокойно да дойде кортеж и да ви удари, а след това им благодарете и ги почерпете с локум.
Четвърто. Когато ви удари кортеж, не спорете. Принципно, вие нямате право да се намирате в собственото си платно, нито пък в насрещното, изобщо е спорно дали имате право да дишате и съществувате, но все още не е измислен закон, по чиято сила да ви осъдят и за това.
Приемете, че винаги трябва да пропускате превозното средство със специален режим на движение, без значение дали то, средството, ви се е залепило като самолетоносач за задните фарове, свирка ви, светка ви и всячески се опитва да ви ликвидира.
…с достойнство се забийте в първото ви попаднало дърво и умрете спокойно и с чувство за национална гордост.
Ваша отговорност е да го улесните в тази досадна задача, така че вместо да се правите на велики, или се оставете да ви удари, или с достойнство се забийте в първото ви попаднало дърво и умрете спокойно и с чувство за национална гордост.
Пето. Ако мине една година, в която не ви е удрял кортеж, въпрос на доблест и чест е да хванете гьостерицата и да потрошите колата си собственоръчно – ей така, за тренинг. След това напишете сърцераздирателно писмо до службата за охрана на премиера и ги попитайте дали нещо не ви се сърдят или просто са ви забравили, защото са прекалено заети да удрят други хора?
Шесто. Това е съвет по-скоро към медиите – престанете да отразявате всеки случай, в който кортеж отнася гражданин. Това е скучна, досадна и клиширана традиция, а не новина. Веднага обаче пратете екип да направи мащабен репортаж, ако се случи така, че кортеж мине и не отнесе нищо, дори и стресирана студентка с Фиат Панда. Ако това стане, прекъснете емисията, пуснете извънредни новини и оповестете чудото.
Спазването на принципите, естествено, не ви гарантира нищо, но поне ще ви улесни живота и ще ви помогне да реагирате правилно в тази напрегната ситуация, която всеки българин е длъжен да изпита на гърба си – стълкновението с премиерски кортеж.
Както се вика, амин, дай Боже всекиму.