Categories
Развлечение Размисли

Мръсните тайни на Пепеляшка

За принцовете, пепеляшка и престолонаследницитеЗа принцовете, пепеляшка и престолонаследниците

Напоследък се позаседявам в нета и чета доста сипматични есета  на млади, зрели и презрели дами на теми, вариращи от “Как да намерим принца” до “Как да си забием гадже”.

Изводите ми са няколко. Явно принцовете са кът, щом се налага ползването на наръчник за намирането му. Това е извод №1. Извод №2 е, че пепеляшките у нас са безчет и дори наръчниците не оправят работата. И извод №3 е, че днешните пепеляшки са се уеднаквили до клонинги на Кари Брадшоу от “Сексът и градът”. Смятат, че няколко чифта стъклени пантофки от “Маноло Бланик” и два-три подходящи на цвят коктейла, изпити на Тайното Място, В Което Се Събират Малкото Останали Принцове, са разковничето на загадката, наречена щастлив семеен живот. Както в приказката и тв сериала, разказаните истории свършват с откриването на принц Чарминг. Някои се престрашават да демонстрират и няколко хватки за задържането му (в смисъл на лакирай си ноктите винаги вечер, след като си приключила с прането и гладенето).

А мен точно тази част ме интересува. И ако може с малко повече подробности извън лакирането на ноктите. Защото аз от 7 години живея в антиприказката, започваща на другия ден. Когато се оказва, че принцът има около 4 вида редки алергии, трябва да си пази кръста и краката,  страх го е от майка му, от шефа му, от кучета и от деня, в който ще ни нападнат извънземните. Но и с това се свиква, още повече ако продължавате от време на време да поглъщате двойна от обичайната доза коктейли с другите Карита.

Горчивата истина лъсва, когато се появи Престолонаследникът. Е, тогава нито “Маноло Бланик”, нито коктейлите на цяло Царево могат да ви спасят! То и без това за тях финанси не остават,  всичко отива в памперси, пюрета, и играчки, врещящи и пищящи с децибелите на “Враждебна”.

Това на мен ми се случи преди 4 години. Ефектът бе същият, какъвто би бил при Пепеляшка, ако не пропусне биенето на часовника в полунощ. Красивите рокли изчезват, каляската се оказва тиква, а вместо бал пред краката ти се опъва един континент домашна работа. Стъклените обувки си ги държа в гардероба и вместо тях прибегнах до бързоходките на Малкия Мук. Друг вариант да догониш детето няма.

Първата година се преобличах по-често и от бебето, но въпреки това непрекъснато ходех с лекета от кърма или мляко от шишето. През втората година лекетата преминаха от жълто-бяло към отровно оранжево – така изглеждат повърнатите моркови. Третата година е годината на малките сладки шоколадови/сладоледени/или просто кални пръстчета по ризата ви.

Сега Престолонаследникът е достатъчно голям, за да му обличам суичъри и  да го държа на безопасно разстояние за качулката, докато той поглъща изпросения си с индиански рев четвърти сладолед. Да, да, знам, че четири сладоледа са вредни. Само не знам как да го прилагам на практика, особено когато малкото изчадие е легнало насред тротоара и крещи така, че околните викат линейка, полиция, пожарна и социалните.  Всъщност последният път наистина искаха да ги извикат, защото аз отказвах да си призная, че това на тротоара е моето дете.

Тази уютна атмосфера отнася идилията на семейния живот като куцо пиле домат, ако трябва да прибегна до лафовете от младостта ми (тая работа с Престолонаследника е и толкова изолираща, че това е последният модерен лаф, който чух, преди да ида на заточението, наречено майчинство). Отнася всичко. Даже и принца. Той в тоя период е всичко друго, но не и Чарминг.

Няма да ви занимавам с това, че да имаш дете е най-хубавото на света. Това си го прочетете в бг мама. Ще ви споделя само онези неща, които ние – прекрачилите прага на приказката за Пепеляшка, сме научили, но коварно пазим в тайна, за да ви извозим и да ви прикоткаме и вас от тая страна на бариерата. Буахахахаха!

Неизвестните истини около съвместния живот с принца “на другия ден”

1. За хроничните бележки вече споменах. Те се появяват, когато има да се пазарува, сменят гумите на колата, майка ви е на гости, искате най-сетне да си отспите поне до 7 в неделя, след като през последната година сте спали общо 50 часа.

2. За вас може и приказката да е свършила, но той продължава да вярва в магии. Убеден е, че имате вълшебна мивка. Трябва само да сложи мръсните чинии в нея и най-късно след три дни те са измити и прибрани.

3. Забелязва новата ви прическа, само ако комплимент ви е направил първо съседа или колегата му. Иначе, ако го питате, най-добре е или да се обръснете, или изобщо да не се подстригвате. Що да давате пари излишно?

4. За него времето е спряло, за вас не. Подмята от време на време кога най-сетне ще си върнете формата отпреди бременността. Това, че той все още е с вида на бременен в 7-ия месец, не се забелязва. Редовните срещи с приятели, играта/гледането на футбол, турнирите по карти, табла или каквото там играят, кисненето пред компютъра заради поредната версия на някоя игра си продължават по същия начин, както и преди появата на Престолонаследника. Чак се чудите кога ще възкликне при вида на детето: “Бе я колко е пораснало! Браво!”

5. Майка му го е научила, че трябва поне веднъж на ден да се яде топло. За беда е забравила да го научи и как точно да си го направи. Очаква от вас това.

6. Но той е еманципиран и не слуша винаги майка си. Смята, че съвременните жени трябва сами да си изкарвата парите. И очаква това и от вас.

7. Не е обаче достатъчно еманципиран, за да извършва ТИПИЧНО ЖЕНСКИ РАБОТИ като пране, простиране, гладене, миене на прозорци, баня и тоалетна, прахосмучене, бършене на праха, поливане на цветята и, и, и… Може обаче да прави спагети, обикновено при пълнолуние в пролетно-летния сезон, и очаква благодарността за това му умение да се произнася веднъж дневно и през есенно-зимния сезон.

8. Води ви на ресторант само на 8-и март или рожден ден. Цветята са твърде скъпи, за да ви ги подарява ей така, без повод.

9. Има нежна душа, крехка психика и ранимо его. За да не го карате да страда, трябва всеки ден да му гладите косъма, да го храните добре и да го гледате с възхищение. Вече знаете, защо на сватбата всички викат “Горчиво!”

Неизвестни истини около страданието “майчинство”

1. За петната, морковите и социалната изолация вече споменахме. Има обаче един още по-страшен проблем. Приятелките без деца! Тази дружба е обречена. Те просто никога няма да повярват, че понякога, докато излезете извън дома ви, са нужни 7 опита. При всеки един детето или се напикава, или повръща, или писва, че си иска слончето, или решава, че трябва да яде точно сега… Така или иначе да бъдете точна за среща, ако детето е с вас, е кауза пердута!

2. Ходенето на ресторант, кръчма, кафе, или в тенекиеното барче отсреща може да се сравни само с 2-годишен престой в Гуантанамо. Налага се да пълзите след малкия под масите на съседите, за да изтръгнете чуждата пилешка кълка от ръцете му. Вие и всичките ви приятели държите бялата покривка от едната страна, докато малкото изчадие дърпа от другата. Върху масата весело подрънкват дузина чаши и пълни чинии. Атмосферата е като на “Титаник”. Събрали сте се всъщност на закуска, но вие настоявате да ви донесат пържени картофи. Това е единственото, което може да отвлече вниманието на малкия. След като са ви донесли картофите, с извинение ги връщате и поръчвате кроасан. Връщате и кроасана и отново молите за картофите. Накрая се оказва, че най-добре е да  донесат и кроасана към картофите, но “ако може с кетчуп”! Всичко това се развива на висок тон, а околните започват нервно да подмятат бележки.  Някъде половин час след пристигането ви (да не забравяме, че сте закъсняла с два часа), вече плувате в пот, едва подтискате истеричните си сълзи, но се опитвате да се преструвате, че участвате в разговора, докато малкия ви бърка с юмрук в устата, маже кетчуп по косата и крещи в ушите в транс “Мамо, мамо, мамо, мамо, мамо, мамо, мамо, мамо, мамо, мамо, мамо, мамо”. Най-лошото са околните баби и мами, които непрекъснато дават съвети. Всичко завършва с ужасно непедагогичен шамар за Престолонаследника, а ако сте с по-слаби нерви и за хора от мами и баби.

3. Следващият кръг на ада са телефонните разговори. Децата МРАЗЯТ, когато майките им телефонират. Най-вече, когато е звъннал клиент, шеф, колега. Разговорът протича горе-долу така: “Разбира се, че ще успея със сроковете. Няма никакъв проблем, не ме притеснявате. ТИ МАЛКО ИЗЧАДИЕ ТАКОВА! Извинете, синът ми е тук… Дали проектът върви добре? НЕ, НЕ, НЕ, НЕ, ЗА БОГА, НЕ! НЕ БЪРКАЙ В КОНТАКТА!!! Извинете, синът ми…, да, проектът върви чудесно, тази нощ смятам да го приключа, макар че, ПИСНА МИ ВЕЧЕ ОТ ТЕБЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ!!! Не, не за вас, синът ми тука малко се е поразиграл. Да, няма проблем да звъните по всяко време, разбира се. Ще се видим утре, да, но исках само да ви предупредя, че… АКО АКАШ В ГАЩИТЕ В МОМЕНТА, НЯМА ДА МЕ ВИДИШ ПОВЕЧЕ, ОБЕЩАВАМ! О, извинете, пак синът ми, благодаря за обаждането, дочуване!”….

4. Това е ситуацията в момента, а тя е значително по-добра от онова, което те сполетява в първите месеци след раждането. Общо взето около 6 месеца се прекарват в неспане и рев. Бебешкият рев е природен феномен – той може и да прилича на виенето на котката на съседа отдолу или на поредния хит на Анелия, който се чува от съседа отгоре… Но, има една основна разлика. Не можеш да се абстрахираш. Една бормашинка се върти в мозъка ти и крещи: “Направи нещо, направи нещо, направи нещо”. Независимо дали е 4 сутринта или 4 следобяд. В тези първи месеци се развиват и нечовешки способности, като например да акаш веднъж седмично (в неделя, докато таткото пази бебето), да пикаеш само веднъж дневно, и да взимаш душ за 8 секунди. Някои майки пък просто не се къпят. Може да носят и памперси за големи, не знам. Храненето също е крачка назад в еволюцията: справяш се с пържола, филия, или каквото там има в чинията, може и да е вестник, на не повече от три хапки. Нямаш време за повече. Прекарваш времето основно в застинало положение, кърмейки. Или държейки шише. Като свърши процедурата, детето се е наакало, сменяш памперса, усмихваш му се блажено и о!, пак е време за хранене. Така поне половин година.

Тук ще ви призная  и най-голямата, срамна тайна на майчинството. Майките не са хора! Това е за жени като журналистката Миролюба Бенатова, която наскоро в едно интервю разказа, че най-потресаващите истории за нея са онези, в които майките убиват децата си. “Това за мен не са хора! Не знам какво може да те накара да направиш такова нещо, просто не знам!”, каза тя. А аз (тук знам, че ще ви потреса и сигурно ще ме пратите на психиатър) си помислих: “Не, майките не са хора. Аз не бих убила детето си. Но ЗНАМ защо някои го правят. Да, ние всички знаем!”

Categories
Европа Из България Икономически

И Бог създаде Бойко Борисов (или как да се оженя за министър-председател)

Звездите на небето забавиха вчера ход, за да очертаят бъдещето Му. Поглеждайки нагоре, през просълзените си от момински страсти и автомобилни изпарения очи почти го видях – планетите образуваха две халки, преплетени една в друга, а някъде зад тях срамежливо зад облачета-сърчица се усмихваше луната.

Как да сложим брачна халка на премиера?

Кой ще сложи брачна халка на премиера?

И Оксана го потвърди (за тулупите – Оксана е видна тв астроложка, която ги разбира работите).

През 2012 година Бойко ще се ожени!

Трептете момини сърца, вълнувайте се женски гърди, плачете избирателки. Състезанието започва. Принц Уилям и неговата Кейти ряпа да ядат. И всичките пепеляшки, снежанки, рапунцелки и Николети. Този път кОнкурсът “Стани жена на министър-председателя” ще е на живот и смърт.

Предполагам, че в него няма да участвам само аз, а и най-малкото още избирателна секция Лом, избирателна секция Мъглиж, половин “Люлин” и цялото “Модерни предградия”, Цецка Цачева, Искра Фидосиева, бг мама, бг татко, всички от “Пайнер”, Азис, пернишките майки и подуенските баби, хай лайфа на Банкя, нЕколко банкерки, момичетата от осмите класове в Северна България, момичетата от осмите класове в Южна България и ромките от Сливен. Както и международни величия от ранга на Ангела Меркел, Кристалина Георгиева и Цеца Величкович. За ръката Му – тази здрава ръка с голям мускул – ще се леят кръв, натовски ракети и чалга химни.

Предлагам на министър-председателя, предвид наближаващите парламентарни избори да съчетае полезното с приятното и да направи търсенето на булка публично. Реалити шоу. С водещи Иван и Андрей. Прозрачност трябва да има! Да се явят всички кандидатки на кастинг, както са го правели жените преди тях по времето на Шарл Перо и Братя Грим (за по-младите конкурентки: не, не се казват Диневи, Грим се казват и нямат яхтено пристанище).

Ще се извие онази ми ти опашка от НДК-то по “Витошка” през Халите към “Дондуков” и“Левски” по “Цариградско шосе” и все нататък до Цариграда. Няма как с толкова жени на едно място да не стане свада. Ще пламне бой, който ще прерасне в балканска война. Ще завали дъжд и булките ще се дърпат за косите из калта. Ще падат жертви и CNN, “Ал Джазира” и БНТ ще предават пряко. Млади репортери ще броят с тревожен поглед жертвите (репортерките също са на опашката, разбира се).

…Да обича кучетата. Да ги води на разходка из Банкя. Да ги научи на основни заповеди. Като каже: “Валю Златев”, те да лягат покорно. Като каже “Путин”, да се надупват. А на “Станишев”, “Янев” или “Костов” да ръмжат.

Онези, които се доберат до преселекцията, ще са малцина. Там ще трябва да докажат любовта си с творчество.

Едни ще пеят “Кукавица“ на Цеца, други – “Парла ми пиано” от “Кръстника”. Накрая обаче ще дойде Веско Маринов и ще ги разгони всичките с последния си хит: “И Господ създаде Бойко Боррррисов” (Борисов да се произнася с френско ррр).

Ей в този момент, мисля да се явя аз. И да отстрелям конкуренцията с кавър на Веско, който е по-близо до реалността, все пак. Ще се казва “И Бойко Борисов създаде Бог”! Гласът ми ще е като на Цеца, а ще танцувам като Ангела. Символ на единението между Изтока и Запада. Няма как да не му хареса!

И ще ме допусне сред стоте привилегировани, от които ще избере Нея – булката си!

Каква трябва да бъде тя, за да спечели сърцето му, питате се вие? Ами като мен, съвършена, разбира се!

Първо, много е важно да може да прави ремонт! Защото той нали каза: “Като няма пари, реформи не се правят. И у дома е така – ако имам пари, давам ги на жената и казвам, направи ремонт!”

Второ, трябва да сади картофи. Знаете що! Между картофите да боде гербери. Картоф-гербер-картоф-гербер и така по цялата магистрала “Люлин”…

Като казах магистрала, бъдещата Му трябва да е много добра по география. Седемте магистрали, да са й като 10-те божии заповеди!

Също така – да може да люпи семки. Че човекът се оплака: напоследък нямал време да ходи по къси гащи на стадиона да люпи семки. Та тя ще трябва да го облекчи – нека седне в краката му във VIP-сектора, да му люпи семките и да му ги подава обелени. Изморен е човекът, все пак!

След това – да е с блестящи очи. Всеки път, когато му пипне мускула, те да светят, светят от възхита.

Много важно – да си мята гащите по кревата му. Иначе как ще се разбере има ли в тая къща жена, или няма?

Да яде основно хляб и сол. Че колко ленти има още да среже, колко погачи да разчупи – тоя хляб кой ще го яде?!? Не се плашете, като открие АЕЦ “Белене”, ще има и мед.

Да обича кучетата. Да ги води на разходка из Банкя. Да ги научи на основни заповеди. Като каже: “Валю Златев”, те да лягат покорно. Като каже “Путин”, да се надупват. А на “Станишев”, “Янев” или “Костов” да ръмжат.

Да говори малко английски. Ама много малко. Колкото редовно да вика при оргазъм “коооонграчулейшъъъън”.

Ако умее всичко това няма значение как ще изглежда на външен вид родната Пепеляшка. Важно е по професия да е банкерка. Или поне да има банка, пък може и учителка по руски да е. И да не е твърде пълна. Твърде ниска също. По-добре руса и с големи бомби, ама не е чак толкова важно, може и червенокоса да е. Важното е да е с широко сърце и да обича Бойко, Партията и Родината. Горчиво!

Categories
Икономически

Политики

Предизборната борба тече на пълни обороти. Всички знаят, че идва голямото кеч шоу, само дето никой не си казва кечистите. За да внеса допълнително объркване, реших все пак да се кандидатирам. За президент.

През уикенда написах програма за спасение на България.

Тя е много простичка, но ужасно ефективна!

На първо време ще вдигна заплатите на всички със 100%! Не, даже с 200%. Който поиска пари, давам. Аман от тая бедност. Нека и ние поживеем като хората. Примерно, на теб, гражданино, който четеш в момента, ще дам 100 евро. Ще ги взема от бюджета. Ми стига вие сте давали на хазната, нека и тя да ви даде нещо! Стига, разбира се, да гласувате правилно.

Ще оправя здравеопазването. Ще накарам със закон всички граждани да внесат по 100 евро в здравната каса (не могат да откажат, защото вече ще са по-богати). Така най-сетне тя ще има пари. 100 евро по 7 милиона, ето ти 700 милиона. С такива пари какви болници ще направим, какви уреди ще закупим, а и докторите ще останат в България, няма да бягат в чужбина!

Ще задължа обаче лекарите и болниците да внесат по 100 евро на пациент в пенсионния фонд. Иначе не знам как да оправим тая работа с пенсиите. Ще внесат те парите, а аз ще вдигна пенсиите с по 100 евро. Тогава пенсионерите ще могат най-сетне да се включат активно в обществото и ще ги помоля настоятелно да подкрепят с по 100 евро училищата и детските градини. Иначе ще им спра сериалите. Така ефективността ще е 100%.

…такива пътища ще опънем, такива магистрали, че не знам как ще смогна да ги открия всичките…

Училищата и детските градини пък ще цъфнат: ще има площадки за игра, спортни съорежиня, лаптопи, басейни… абе, Оксфорд ще ни завиди! В знак на благодарност очаквам училищата и детските градини, учителите, директорите и родителите, да се затичат да внесат 100 евро вноска в пътния фонд. Има-няма, едно 700 милиона евро, очаквам да съберат, все пак. С тия пари такива пътища ще опънем, такива магистрали, че не знам как ще смогна да ги открия всичките…

И за да не се чувстват капо гражданите, ще задължа пътните фирми да плащат по 100 евро на всеки, който им ползва инфраструктурата. И на който не им я ползва също. А накрая, ще призова скъпите граждани, които вече ще си имат и болници като слънце, и пълна пенсионна и здравна каса, и модерни училища и детски градини, и хай-тек магистрали, да се държат като истински европейци и да внесат по 100 евро данъци в хазната. Ето така, накрая и държавата ще е оправена, и гражданите ще са богати, и хазната ще е пълна.

Моля, гласувайте за мен!

P.S. Може и вместо в хазната, гражданите да си внесат парите в банката на една приятелка.

Ваша Лола

Categories
Из България Размисли

100 години Тато, 100 години народен цирк

Имаше един такъв лозунг, издигнат от държавния цирк при соца. “25 години социализъм, 25 години народен цирк”. Веселко, ама вярно.

Тодор Живков

Днес може да поправим само цифрата отпред. “100 години Тато, 100 години народен цирк”. Щом лъскат Правец за честванията на най-дълго управлявалият диктатор в новата история на Европа… Не мога да си представя подобни сцени в Прага. Или в Берлин. Или пък във Варшава. Че даже и в Букурещ не си представям някой да дава пари за издигането на паметник на Чаушеску.

Ние тука обаче сме от по-друга мая замесени. Големи циркаджии. Присъстваме на собсвеното си погребение, маскирано като цирково представление вече 22 години. Уж демокрацията била дошла. Даже със скачане по площадите и масов кютек в парламента сме я изчегъртали, че да има с какво да се хвалим. Нарочно казвам “изчегъртали”, а не “извоювали”, “взели”, “преборили”. Щото то нашата демокрация е колкото ушна кал – малко, ма намирисва и е със съмнителен цвят. Толкова може само да е изчегъртана, а не извоювана.

2011 година прилича на скок с машина на времето назад. Не знам дали си спомняте за казуса “дете на наш другар” от преди соца. Е, казусът си е по-валиден от всякога. Продължават да ни управляват деца на наши другари и цялата демокрацийка е само приятен фон. Толкова приятен, че с удоволствие забравяме кой кой е и защо е на поста, на който е. Не ме разбирайте погрешно: децата не носят вина за родителите си. Но са виновни, ако се възползват от направеното от родителите си, дори когато то е обществено заклеймено. За пример ще дам назначаването на Ирина Бокова за шеф на ЮНЕСКО. Абсолютна наглост от страна на Запада да подкрепи кандидатурата й. Не само за българите, а и за целия бивш соцлагер. Размахаха ни пред очите факта, че каквото и да става децата на нашите другари са си деца на наши другари. Пък ние нека си скачаме по площадите. Точка.

Дали ако Ирина Бокова беше дъщеря на детски лекари, например, щеше да я сполети същата кариера?

Бокова била квалифицирана. Кратък поглед към биографията й: завършва Първа английска в София, в която масово набутваха децата на наши другари (Николай Младенов също я е завършил). Не че няма и простосмъртни абсолвенти на въпросното училище, но и те си знаят колко “недосегаеми” съученици са имали в редиците си. После следва външни отношения в Москва. Там пък е следвал и Сергей Станишев. Айде сега да се запитаме колко обикновени отличници са били пращани да следват в московския институт? 0!

Следва шеметна кариера – от студентската скамейка става трети секретар в отдел „ООН и разоръжаване“ на Външно министерство. Лек детайл – шеф там е батко й Филип Боков. Той също днес е депутат, нали… Квалифициран, кво да правиш.

После сладки служби из посолствата, министерски постове при БСП… И сега международно началничество. Да ни е честита “ женщина, которая разбивает стереотипы”, както я възпя съветската преса. Пардон, руската. Дали ако Ирина беше дъщеря на детски лекари, например, щеше да я сполети същата кариера? Едва ли. Тя обаче не е дъщеря на лекари, а на главния редактор на “Работническо дело” при Живков.

Батко й Филип също не загуби нищо от факта, че е дошла промяната и Тато бил паднал. Той ще остане в историята с лафа, че БКП “поема вината само с мезета”. Не, не му коства главата тоя лаф. Нито поста. Аплодисменти за прекраснияа акробатичен номер! Прекрасна клоунада, само дето смешниците май са в публиката.

За да не кажете, че се заяждам със семейство Бокови, ще продължа списъка. Даже предлагам, да си го казваме като поменик на всеки 7 септември, докато честваме тато. Както едно време при тържествената заря се изброяваха имената на падналите в бой за свобода. С дълбок, трепрещ, мъжки бас…

У нас демокрация не се гради на принципа “Не искаме повече така”, а на принципа: “И ние искаме така!” Толкоз.

Сергей Станишев. Бивш премиер и лидер на опозицията. Син на Димитър Станишев, секретар на ЦК на БКП.

Борис Велчев. Главен прокурор. Внук на Борис Велчев, втория човек в Политбюро на ЦК на БКП до средата на 70-те години.

Евгения Живкова, внучка на Тодор Живков.

Николай Младенов. Външен министър. Син на шифровчик от ДС, работел години из посолствата на Запад. Самият той комсомолски секретар.

Бойко Борисов – бодигард на Тато

Георги Първанов – президент и бивш агент на ДС

Вежди Рашидов – министър на културата и любим художник на тато, награден с приз ”главен мултак на родината” от Илия Павлов.

Румен Овчаров – бивш министър и депутат, син на Стоян Овчаров от политбюро.

Георги Пирински, бивш шеф на НС, син на член на Политбюро…

Меглена Кунева – съпруга на партийно величие, днес кандидат за президент.

Можем същия списък да го съставим и от имената на днешните милионери:

Цветелина Бориславова, най-богатата българка, дъщеря на техник, работещ за ДС в българските посолства по света.

Николай Банев, бивш комсомолски секретар

Добромир Гущеров, бивш комсомолски секретар.

Тодор Батков, организационне секретар към комсомола.

Бе ще спра, че ще се разплача… Тука, което и име да подхванете, ще стигнете до кариера преди 1989 г.

Армията и полицията няма да ги подхващам, там нищо не се е променило. Децата на наши другари са на водещи позиции навсякъде – в социологическите агенции, в институтите, в културата, в телевизията…

Междудругото имаше вчера дискусия във форума тука защо продължаваме тогава да гласуваме за тях. Мога да дам един от възможните отговори: неотдавна четирима от главните съдии в страната гласуваха неоправдано и избързало повишение за невръстните си деца, също юристи, които още ненавършили 30 вече са също важни съдии. Който иска имена, да прочете пресата. У нас демокрация не се гради на принципа “Не искаме повече така”, а на принципа: “И ние искаме така!” Толкоз.

Та що на тоя фон да не си празнуваме рождението на Тато? В крайна сметка, ако него го нямаше, всички тези хора днес нямаше да ни управляват. Редно е да му се поклонят. А ние да попляскаме от трибуните. И, както казва Жени Живкова, да не забравяме, че „тая държава 100 години се управлява от две фамилии -–на Кобургите, и на Живкови”! А след още 100 години, боя се, че пак ще ми публикуват текста някъде…