Брейвик – Грендел от Утьоя

Преди всичко престъплението е безумно.

За недоразбралите: на 22 и 23 юли, петък и събота, норвежецът Андерш Брейвик, 32-годишен, уби в двоен атентат между 76 и 93 души в Осло и на о-в Утьоя. Много от жертвите му са непълнолетни и жени. Мотивите му са „предупреждение“ срещу политиката на мултикултурност и толерантност към имигрантите в Европа и Норвегия от крайно консервативна, дясна позиция.

Това не е атентат, това не е жест, това не е политическо действие. Това е убийство. По-точно клане. Това е страшната история за чудовището Грендел, което влиза в залата и разкъсва спящите там. Само че чудовището убива воини, мъже, които знаят къде са, защо са там и какво рискуват. А Брейвик уби деца. Невинни деца.

Някои нещастници побързаха да се направят на много умни, казвайки, че всичко е въпрос на гледна точка и че между терориста и бореца за кауза разликата била „много тънка“. Да вървят по дяволите такива приказки, както и уж умните им автори. Да вървят там, където е мястото на Брейвик. Ботев не убива никого от пътниците на „Радецки“ и плаща с кожата си. Солунските атентатори убиват десетина души (което всъщност изрично не са искали!) и почти всички плащат с кожата си. Владо Черноземски убива двама души (и то какви, светла му памет!) и плаща с кожата си. Нито една убита жена, нито едно убито дете. И полагане на собствената глава – ето това е атентаторът, ето това е воинът. Ето това е разликата между терориста и бореца за кауза, между воина и чудовището. Не, умници, разликата никак не е тънка. И животът на невинния винаги трябва да се щади. Животът на виновния – никога. В един хубав и тъжен филм, наречен „В Брюж“ завършен убиец много точно казва за себе си:

– Ако разбера, че съм убил невинен, ще си тегля куршума на място.

Както си му е редът.

Какъв страхливец излезе този Грендел от Утьоя! Какъв жалък страхливец… Жертвите му загинаха, а той е жив.

Разбира се, релативистите, неморалните, фашизоидите и откровените кретени ще кажат, че невинната жертва или е неизбежна, или че животът й не е чак дотам ценен, или че „борбата“ иска жертви (винаги от другите, разбира се), или че никога не се знае кой е невинен. С подобни приказки само се компрометира всяка една кауза, която се топи като цинично залче в кръвта на убити жени и деца – какъвто и да е произходът на жертвата и каквито и да са мотивите.

Какъв страхливец излезе този Грендел от Утьоя! Какъв жалък страхливец… Жертвите му загинаха, а той е жив. Жив, за да се радва на комфорта в норвежкия си затвор, на медиен комфорт извън битовия, на самозаблудите си, че е герой и на перспективите за напускане на затвора някой ден. О, Господи! Този изверг трябва да бъде предаден на майките на загиналите – да го разкъсат на парченца. Брейвик дори няма доблестта да загине, която имаха даже чудовищата от 11 септември. Излиза, че дори онези, които той презира, са по-храбри от него.

Езикът на Брейвик трябва да бъде откъснат, за да не може той да говори. Пръстите му да бъдат отсечени, за да не може да пише, защото други като него може да се одързостят и накървят от злобата му, захаросана с уж божем идеалистични приказки. Този, видите ли, горд потомък на викингите би трябвало да изпита всички мъчения, описани в старите саги – като почнем с разходката около дървото. И това, ей Богу, трябва да стане публично, за да не мислят подобните му изчадия, че това е нещо особено романтично в стила на финалните кадри от „Смело сърце„.

Бог да прости жертвите и да утеши семействата им.

Ако Брейвик беше храбрец, ако беше борец за кауза, той щеше да убие аятоллаха на Иран или поне да опита. И да загине сам.

Клането от Утьоя е най-лошата новина за целия континент от атентатите на гара Аточа през 2004 насам. Това жалко същество Брейвик извърши страховито престъпление пред очите на цивилизования свят и постави под въпрос и двете противоборстващи си каузи: консервативната и либералната. Отсега нататък ще е лесно да се обяви за срамно, когато човек признае, че е консерватор, че не иска имигранти, че иска страната си за своя народ и за своите обичаи. Веднага кресльовците ще обвинят всеки консерватор, че е като Брейвик. Едновременно с това ще е страшно човек да е либерал. Всеки, който заяви, че е за повече демокрация, за повече свобода, за мултикултурност, ще бъде обвиняван, че излага обществото на риск от Брейвиковци. Този отвратителен акт може да погуби нормалния дебат „за“ и „против“ имигрантите и ценностите – макар да е цинизъм да се говори за такива абстракции, когато стотина невинни вече платиха с кръвта си – и то за единия затворнически комфорт на едно жалко човече.

Брейвик е последният изблик на безпомощност на онези, които не знаят какво е да си националист, какво е да си консерватор и какво е да си бял човек. Жалкият Грендел от Утьоя, доказателството за баналността на злото, презряно лигаво създание, което няма смелост да се изправи пред истински риск и да влезе в спор – или пък поне да стреля срещу министър-председател, крал или престъпник. Ако Брейвик беше храбрец, ако беше борец за кауза, той щеше да убие аятоллаха на Иран или поне да опита. И да загине сам. Без да рита паднали деца, за да стреля в тях, ако изхлипат. Без да превръща консерватизма в това, срещу което консерватизмът се бори.

Проклет да е Брейвик. Дано и Адът му се стори тесен.

Още от автора: http://mglishev.blog.bg