Categories
Размисли Свободно време Телевизия

Филми? Не, мерси

Видяло се е! Нищо за гледане по 39847928 канала. Нищо! Дори и да ги гледаш едновременно, пак няма да ти стане интересно. Или ако минаваш бързо през каналите и навързваш думите, които успяваш да чуеш за 4-5 секунди от всеки канал не правят смешни изречения.  Нещо от сорта на „Съжалявам, приятел, в Близкия изток бомбата е мека, без пърхут до 2 седмици с крилца, но Игнасио ми е сестра.“

Макс иска да ползва тоалетната, какво толкова?! Но аз няма да гледам и този филм...

Макс иска да ползва тоалетната, какво толкова?! Но аз няма да гледам и този филм…

Ще си сваля филм, слънчевият следобед ще ме приспи, мъжът ми ще захърка до мен на дивана, а котките ще се свият на кравайче нейде. Идилия.  Изборът на жанр е лесен – нещо леко, без болезнени раздели, смърт на любимия, коремен тиф, търкалящи се очни ябълки, андроиди, облечени в дрехи от Стефифешън и софт, хард кор, етно екстрийм порно.

Отварям сайта и започвам да избирам.

О, Пресвета Дево, Санта Лучия , Св Франциск и Св Панталеймон!!!

Някога чели ли сте какви продукции излизат? Някога зачитали ли сте се в кратките резюмета? Тези кратки описания, които трябва да ви завладеят, да изпитате непреодолимо желание да свалите, дори закупите този филм. Да се тръшнете на пода, ако някой ви забрани да го гледате! Да заплашите, че ще се самообесите, ще изчезнете безкрайно,  ще вдигнете стачка, ще изичате котката и ще подпалите Райхстага ако точно в този миг не гледате този филм!!! Да искате да извикате на света, че този филм, ще ви даде базисът! Пътя, Истината и Живота? Да усещате, че нищо не би имало смисъл, ако не свалите или не си купите този филм!

А колко пъти ви се е случвало да прочетете резюмето и да видите точно това на екрана? Не да прочетете, че Клифърд намира любовта на живота си край езетото Мичиган, а в крайна сметка да се окаже, че филмът е за Втората Световна Война, но никой не е сметнал за необходимо да го спомене? И че докато Клиф намери тая ми ти любов на онова езеро на съвсем друг континент, се оказвате по средата на клане? Не че няма послание, не. Но някак е приятно да знам, че ще прегледам далака, дебелото черво и очното дъно на около 834998 войника, при това предварително. Не да очаквам бели ленени роби, венчета от омайниче, идрише и мащерка , пухкави зайчета и някаква зверски сълзлива простотия, и изведнъж да започна да броя еритроцити…. Разберете ме правилно, аз това работя. Не сълзливи простотии, но и далаци виждам, и еритроцити броя. И когато се отпускам искам лиготии, тъпотии, превземки, нещо по-така…. Искам да гледам нещо тъпо, да ангажирам 3 мозъчни клетки, с 1 повече от комата.  А ако и нахраня мозъка си ще е направо супер! Та искам просто това, което пише да е точното съдържание на филма.

Не искам да гледам как разюздан кубинец с похотлив поглед дебне Финбар с кренвирши, а около тях хистерично търчи и крещи художник, омазан с бои, рошав, сух и обладан от духове.

Първото, на което попадам, е с гръмкото заглавие „Бездомник с двуцевка“. Директно прескачам. Да ме прощават и сценаристи, и фризьори, и стилисти, и режисьори, но от това заглавие ми се степцва устата и не желая да го гледам.

Минаваме надолу. Тук заглавието не е водещо. Но забележете:

„В центъра на този трилър са млададата колежанка Кели (Бриана Евигън) и нейният брат – аутист Том (Чарли Тан), които попадат в капан, в собствената си къща, с гладен бенгалски тигър, закупен току-що от втория им баща Джони (Гарет Дилахънт), с намерението да започне бизнес „Сафари-парк“ в своето ранчо, но дали това е истинската причина? Обстоятелствата се усложняват, след като съобщават, че към града се задава ураган.“

Ще припадна! Колежанката вероятно е хот секси маафака. До тук мъжът ми е доволен. Ще си погледаме колежански цици, после аз ще го отнеса. Следователно доволна съм и аз. Нататък обаче нещата стават малко… подозрителни. Защо по дяволите, тоя идиот Джони вкарва гладен бенгалски тигър у дома, защо той е гладен и защо ще прави Сафари-ранчо? И защо тормозят аутиста? Добре, да речем, че Джони е обременен ментално и определено няма нормални бизнес идеи и планове за младежите, все пак кой ходи в скапано ранчо, за да види бенгалски тигър. Но ето, че следва „дали това е истинската причина?“ Тук ми светва! Това е нещо като Хензел и Гретел, но малко по-модерно. Вещицата е мъж или поне транссексуален. За да не става прекалено гнусно, не е човекоядец, затова намесваме какво? Какво? Бедния тигър. Не Голямата Стъпка, не някакъв съживен индиански тотем, или изобщо нещо по-американско, а бенгалски тигър.  И разбира се, иде ураган, освобождава тигри, ярост и истината.  И става някво мазало, и аз минавам надолу.

„Когато неговият колега и единствен приятел умира, Финбар МакБрайд, млад мъж с изостанал растеж, се мести в изоставено влаково депо в провинциалните покрайнини на Ню Джърси. Въпреки, че се опитва да запази живота си в уединение, Финбар скоро се забърква с художник, който се бори с личен срив и крайно приятелски кубински хотдог продавач.“

Боже… Защо?… Не… Какво е посланието човекът да е с изостанал растеж? Това някаква подигравка ли е??? И …. Не, добре, ще го подмина. Примирявам се. Търси човекът уединение, мести се на майната си, в изоставено депо, много креативно, много арт решение, но все така уединен се забърква с нестабилен творец и палав кубинец. Това май трябва да е в графата с порно, хард-кор порното.  Хотдог!!! Майчице…. Не искам да гледам как разюздан кубинец с похотлив поглед дебне Финбар с кренвирши, а около тях хистерично търчи и крещи художник, омазан с бои, рошав, сух и обладан от духове.

Изведнъж те нахлуват! Агентите на правителството! Целите са в розово. Имат по един стрък паунови пера в задника…

„Времето – съвсем близкото бъдеще. Мястото – предградията. Историята – странна , особена приказка за хора, пристрастени към Субстанция D, и за правителство, което бодро унищожава своите граждани, техните права и отношения, за да ги спаси. Робърт Дауни-Младши, Уди Харелсън, Уинона Райдър и Рори Кокран играят объркани приятели, ужасени от себе си и от внедрени агенти. Киану Рийвс е ченге под прикритие, който също е един от приятелите… докато двете му самоличности не започват да се разделят. Включете се в параноята. Никой не Ви наблюдава. Наистина.“

Така. Проследявайки творческия екип, човек започва да си мисли, че това е някаква шега, нещо на Тарантино по Борис Виан, но не съвсем, или поредният студентски проект, спечелил някаква стипендия. Да забравим за параноите, субстанциите, обърканите граждани и раздвоените личности. Някак ги срещаме тия неща всеки ден в метрото. Тук писък в мен предизвика правителството, което забележете БОДРО УНИЩОЖАВА СВОИТЕ ГРАЖДАНИ. Какво означава това според вас? Начиии, аз го виждам така. Седите си у дома, гледате си телевизия, набивате някви гнусотии. Изведнъж те нахлуват! Агентите на правителството! Целите са в розово. Имат по един стрък паунови пера в задника, а на вратовете си имат по една триметрова пухкава боа с цветовете на дъгата. Влизат, разбивайки вратата с таран, на който пише „shiny happy people” с comic sans шрифт в лила. След това се усмихват, един вади акордеон, а всички агенти се хващат и започват да танцуват онзи веселяшки танц от Лебедово Езеро, Полка или дори ръченица. Неусетно ви обкръжават и с шеги и закачки ви пробождат с кинжали с розови пискюли, бодро изнасят телата ви и ви товарят в бронирания си хипарски бус. От буса се носят песни, приветстващи светлината, деня, любовта и световния мир. Всички са доволни. Вие не, защото сте убит, но как! Бодро!

Преминаваме нататък.

И защо Шарлот качва някъв непознат с проблеми с отделителната система от пустошта! Не е ли гледала филми тая кретенка!

„Шарлот качва на стоп Макс из безкрайна пустош. Спират в крайпътно заведение, Макс отива до тоалетна, но така и не се връща. Шарлот започва разтревожено да го търси. Нещата допълнително се усложняват, когато жената зад бара казва, че всъщност е майката на Макс. Историята съвсем загрубява, когато Шарлот разбира, че е заобиколена от гладни вампири и тя е следващата им жертва.“

Вече си мисля, че латиносерилите, където всеки е брат на булката, но е правил секс с нея, майка й и братовчед й не са чак толкова нереални. Явно е, че във всяка култура си има подобни феномени. Освен това Макс иска да ползва тоалетната, какво толкова?! Е, наистина, все пак в пустошта е можел да се облекчи там, нали е било…пусто, но човекът си е културен, иска тоалетна. Перисталтиката му има някакви проблеми и тая глупачка Шарлот веднага вдига врява до небето. Не знам как бих се почувствала аз, ако влезна в кенефа и след мен влезе някой, който истерично да започне да разпитва всички къде съм, та после като отворя скърцащата врата на кенефа всички погледи да се впият в мен. „Ето, това е оная, дето има запек.“ Прочитайки текстът след това, очевидно е защо Макс има проблем с акането. Ми той яде кръв?!  И защо Шарлот качва някъв непознат с проблеми с отделителната система от пустошта! Не е ли гледала филми тая кретенка! Не знае ли, че никой не се мотае из нищото ей така, от мичурински пориви и интереси? За финал всички заобикалят тъпачката Шарлот, Макс се появява хилейки се злокобно, маминка се намесва, всичко става кръв, плазма, писъци и това определено е следващият филм, който няма да гледам.

Накрая стигнах до „Животът на порно актрисата Електра Лукс се преобръща, когато разбира, че е бременна“, което категорично ме отказа, довърши, смаза и пречупи, затворих компютъра и взех книга. То се е видяло.

Още от Козата Ани четете ТУК

Categories
Телевизия

Ще се издънят ли бг сериалите?

Обичам да гледам сериали. От малка съм като залепена пред телевизора и въпреки подигравателните подмятания, не се срамувам да си кажа, че съм израстнала с едни от най-хубавите латиноамерикански, само американски или дори руски поредици. Единствено турската вълна ме пропусна, но може би е било по-скоро от изкуствено придобити предразсъдъци.

Бях много щастлива, когато освен българските кино продукции се възродиха и телевизионните сериали. Не че не можеше да се случи и по-рано, но това е друга тема.

Помните ли, когато започна първият сезон на Биг Брадър? Помните ли как буквално улиците опустяваха докато го излъчваха? А това да ви напомня за еуфорията покрай „Стъклен дом”, когато беше единствения бг сериал в ефира?

„Стъклен Дом“ се появи в ефира точно навреме

Не искам да съм скептична, но просто българинът е способен да опорочи всичко, до което се докосне. Факт. След успеха на първото българско риалити започнаха и второ, трето, по две-три, излъчващи се едновременно по различните телевизии. Хората се отегчиха и естествено им омръзна рейтинговата надпревара. Тогава като светъл лъч се появи „Стъклен дом”. Реакцията на конкурентните на БТВ телевизии, обаче си беше очаквано първосигнална. Не че има нещо лошо да гледаме повече сериали, особено, когато са качествено направени, но зрителите преди всичко са консуматори. Както би ни писнало да ядем шоколадови бонбони по цял ден, така и ежедневното пренастройване „ В този сериал как се казваше мутрата? (а такава задължително има)” също леко дразни.

Върхът беше, когато миналата неделя, освен, че бях поставена пред дилемата Джаро или Милото, ми се наложи да превключвам и на Нова отвреме навреме, защото… каква случайност, бяха решили да направят финала на Х фактор именно тогава. Хубавото при риалитата беше, че когато ефирът достигна точката на пренасищане, на някои хора им дойде „гениалната” идея, че само високото качество и малко количество може да ги спаси от тотална гибел и забвение. За сериалите още има време, а и ще бъде жалко нещо хубаво и криещо в себе си толкова потенциал да се провали, само защото продуцентите нямат търпение да си покажат какво могат.