Categories
Из България Размисли

Как мразим пешеходци: размислите на един шофьор

Разбрах, че тука във вашия сайт човек може да се изкаже, затова реших да дойда и да споделя съображенията си.

Значи, много ме дразнят пешеходците, много ме дразнят, направо като ги видя и умирам, честно ви казвам! Гледам ги, гледам ги и отвътре ми идва да газя, обаче не така аматьорската с бързо профучаване, не… Искам бавно да ги газя, бавно и един по един, да мина така през тях качествено и после на задна пак отгоре… Много ме дразнят, направо не издържам…

Така. Значи, защо ме дразнят? Защото ми пъплят, ей за това, пъплят ми гадните пешеходци, пъплят и каканижат, и поне да го правят културно, да покажат със знаци, че пресичат, те – не, тръгнали да ми минават! Абе, върви като човек, бе, върви като човек в една линия, какво си тръгнал да пресичаш, гад долна! Гад! Ще пресича! И какво ми каканижеш такъв! Тия тротоари за кой са строени? За кой, питам, са строени тротоарите, не ми мълчи!! Какво ми вървиш по улицата? И после съдията ме пита защо съм бил газил…

Как няма да газя, как няма да газя, като ги гледам как ми пъплят навсякъде из центъра! На всяко кръстовище ми каканижат! Свия наляво, хоп – пешеходец, маха ми такъв, че пресича. Ма, какво ми махаш, бе, какво ми махаш?! Да не се познаваме, че ми махаш… Пешеходна имало… Ми, като има, айде мини, мини, нали си голема работа с тия торби, мини, пък да видим после колко време ще те стържат от зебрата…

Свия надясно, претичват ми някакви деца! Вие домашни нямате ли бе, келеши, ходите да ми се напивате по дискотеките, да я шмъркате тая марихуана по градинките и после идвате тука да ми каканижете пред колата… Как нямам нерви за такива като вас, как нямам нерви!! Нали обаче съм с нова броня отпред и седя, няма как, седя, трая и ги чакам да пресекат. Ако не беше нова бронята, директно през тях, казвам ви, директно минавам с мръсна газ, като кегли ще ги разподмятам!

А пък най ги обичам тия, дето питат защо сме били паркирали по тротоарите… Ами къде да паркираме, къде да паркираме като всички пешеходци са по улицата! Няма червено, няма зелено, всичко ми ходи пред колата! А светофарите за какво са, за какво са светофарите, питам – да им се радвате на цветовете ли?

Гледаш, че е червено, какво ми пресичаш и се извиняваш, какво, аз не бързам ли, а, не бързам ли аз, пешеходец долен! И ме погледни като ти говоря, че както съм се нервирал ще избухна с шамарите направо от колата, чуваш ли какво ти казвам! И да бягаш, и да не бягаш, отвсякъде съм те стигнал! Даже и назад ще те гоня, ако трябва… Ей на, кръстя ви се тука преди всички, карал съм със сто, сто и петнайсет по отсечка назад, в смисъл мога го това, ще газя и назад, ще газя и напред, а ако малко се напъна и помисля как да стане, ще газя и настрани със завъртане, ще газя!

И така… Ей сега точно, преди има-няма няколко часа, излизам от ареста и съм решил с едни колеги шофьори да направим едно сдружение, СЗОГНГП – „Съюз за общо газене на гниди пешеходски”. Кандидатстваме в момента за едни евро-субсидии, та ще видим, но в общи линии сме отворено към обществото сдружение, така че ако се чувствате един от нас и сте съпричастни към делото и идеите ни, заповядайте, всеки партиен член за нас е от значение. Можете да ни намерите всеки работен ден от девет до пет или в ареста, или по опашките в КАТ, мерси.

19 отговори на “Как мразим пешеходци: размислите на един шофьор”

Слушай какво ще ти отговоря, сладкишче, ти си за психиатрията. Да те седират едно хубаво, да ти направят някакви по – специфични изследвания, да те ръчкат, мушкат в осмирителната риза и сетне ако не ставаш, да те осмъртят без много церемонии с инжекция, безболезненко. Много целувки мамин синко, насилван и малтретиран от сигурно цялата рода.

Търкалям се от смях!Макар, че не споделям визията ти за шофьоро- пешеходските взаимоотношения:)) Размислите и желанията ти много ми напомнят постановката на Камен Донев- „Възгледите на един учител за нароното творчество“-онази част в която описва съдбата на пешеходеца!

Хахахахаха, някои хора от едно двеминутно мотанене на пешеходец могат да напишат такава история и да те разкикотят рано сутринта. Наистина прилича на Камен Донев, ама обърнато:-)))

Хахахахах! Ма да! На мене понякога ми иде и без кола като съм пак да ги газя! Ма тогава и настрани мога. И назад, и напред, и нагоре мога да ги газя.Вчера карам към офиса, бях в добро настроение, виждам пешеходна пътека – от новите, червените, дето изглеждат като пистите по летищата. Гледам го един съсел, застанал на пътеката, слезнал вече от тротоара. Ясно, събрал смелост. Спирам отдалече, давам ясни сигнали, че не искам да минавам. Пущам хормони, миризми, лек лай, барем едно всичките разбере. Но той не.. гледа ме и се поклаща като ония кученцата по таблата на бакшишите. След приблизително минута и малко не издържах. Тръгнах и както тръгвам, оня хоп, пред мене. Как да не ги газиш!

По абсолютно същия начин се чувствах, когато исках да стигна пеша от Младост, през задната част на зоопарка и Хладилника. Гонеха ме същите неща, опитвали човешка плът, метални и ръмжащи гоуфо-подобни армии, гейзери от лепкава слуз под поле, минирано не с плочки а части от асфалт, като през цялото време имах чувството, че нещо или някой, облечено само с шлифер ме дебне през храсталака.. Това си го писал ти в една друга статия.Сега последно пешеходец ли си или Шофер.Чакам отговор?ХАХАХХАХАХАХАХ

Налага ми се и да съм пешеходец от време на време. Даже предпочитам, когато е по-топло, да оставям колата пред блока и да яхвам колелото, или да се разхождам пеша. За да ти отговоря съвсем точно и ясно, нито съм Шофер, в смисъла в който си мислиш. Нито съм пешеходец в смисъла, в който разказвам, защото смятам, че мисълта ми е достатъчно ясна, за да пресека без да мисля за Пирогов.

Какв лекарства, ве хора, тоя който вземе статията на сериозно е за лекарства (:
100% на човекът са му се подпалили фитилите, но като нищо може да се окаже, че е писано и от пешеходец :ДДД

Ей, мили хора, това все пак е литературна форма, има и художествена измислица. Нека д асме по-толерантни с автора, пък на който са му нужни лекарства, да си ги взема по рецепта. Аз лично много се забавлявах, чудесен език имате, Копчев!

Това, че съм сметнала статията за истерична в 9:30 сутринта, не означава, че не е добра и смешна (де юре).
Поздрави

трагедия в шес действия без герой и нито ена жертва. даже е постна. никъде не видях простряни черва на жица за кабелен интернет, никъде не видях дори малко спортсменски дух в стил „ай да видим кой кого“ от политическа гледна точка е редно да се отбележи че господинът има добро решение на демографския проблем у 21 век

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.