Из БългарияРазвлечениеРазмисли

Що е ефектът „Бам!“ и има ли почва у нас

От юли 22, 2016 януари 9th, 2020 No Comments

Покойният президент на Туркменистан Сапармурад Ниязов, самопровъзгласил се за Туркменбаши, т.е. за Баща на туркмените, беше обявил извън закона всички инфекциозни заболявания, в този число холерата и СПИН-а. Под възбрана попадна и самото им споменаване, а престъпилите заповедите му изтърпяваха разнообразни наказания, сред които 36-километров маратон из пустинята Каракум.

Преди Сапармурад Ниязов едно негово подобие – генерал Иди Амин Дада Умей, което управлява Уганда в продължение на осем години, се самообяви за „Негово превъзходителство пожизнения президент фелдмаршал хаджи доктор Иди Амин Дада, властелин на всички земни животни и всички морски риби“. Първата му забрана падна върху болестта сифилис, от която, както се оказа впоследствие, самият той страдал от малък.

Още по-преди Туркменбаши и Иди Амин, някогашният президент на Боливия Андрес де Санта Крус започнал да се представя за „Велик гражданин, Възродител, Върховен главнокомандващ, Бригаден генерал, Велик маршал и миротворец.“ Това станало, след като в ухото му влязъл щурец и той получавал толкова силни главоболия, че когато веднъж се появил пред „народа си“ в парадна униформа, обсипана с ордени чак до чорапите, категорично забранил мигрената.

Разбира се, холерата, сифилисът и главоболието не изчезнали. И всъщност единственият, който успял да приложи забраната си на практика, бил императорът на Централноафриканската република Жан-Бедел Бокаса. Той издал Указ срещу глада, в резултат на което всички престъпили го или умирали от естествено недохранване, или попадали на императорската трапеза, запържени с панировка, печени на скара и под формата на чеверме…

„Първобитният човек смятал, че ако си затвори очите пред опасността, тя мигновена изчезва“ – твърди американският психолог Марк Стивънс. Затова, според него, колкото си по-примитивен, толкова повече нараства вероятността да затвориш очи пред неприятното, а колкото повече си овластен, толкова по-голяма става илюзията, че можеш да нареждаш и на останалите да затворят очи.

Стивънс нарича това „Ефектът Бам!“ и го описва като съвсем проста автотерапия:

Представяте си нещо, което ви е раздразнило, ядосало, вбесило. Броите до три и високо извиквате на глас „Бам!“, като се опитвате да взривите негативния образ в съзнанието си. Или:

Изпитвате чувство било за вина, било за безпомощност. Този път обаче си представяте някой, който ви е много неприятен. Пак броите до три и високо извиквате на глас „Бам!“, като прехвърляте вината и безпомощността си на противния образ, изплувал в съзнанието ви.

Или:

В очите на околните искате да изглеждате различен от това, което сте. По-мъжествен, да речем, и с челичен характер, който не се огъва под напора на обстоятелствата. Номерът с броенето и викът „Бам!“ пак ще свършат работа, стига само да нарисувате в ума си желания образ и да си представите как се напъхвате в кожата му.

Стивънс обяснява, че най-често хората прилагат първата техника. Той обаче дава примери като онези в началото по друга причина: за да предупреди до каква хипертрофирала форма може да стигне бамването, ако – бидейки овластен, започнеш да попрекаляваш с него…

Ще кажете, че тук е невъзможно да се появи някой Туркменбаши и да забрани грипа, нали?

Само че в държава, чийто премиер се възхищава от Мао Дзедун, реабилитира Тодор Живков и неотдавна забрани частицата за бъдеще време, не е лошо да си отваряме ушите на четири. Защото, отворим ли ги, ще чуваме това „Бам!“ все по-ясно и начесто.

Три примера само от последните дни:

* От близо месец в София всяка вечер поголовно се палят автомобили. Полицията е тотално безпомощна, но дори когато хване някой шаран, палежите продължават. И ето решението: “Най-правилно е случаите с палежи на коли да не се отразяват от медиите“, нарежда премиерът. „Бам!“ и проблемът веднага изчезва!

* Питат премиера кога правителството му ще вдигне пенсиите. Моментално в съзнанието му изниква отвратителният образ на Тройната коалиция. Нейното тежко наследство ще засегне и 2012 година, разправя той, и изброява на пръсти „милиард и кусур“ за влакове, „гьола, наречен „Белене“ и т.н., и т.н.“И с тези пари, ако не са правени тези неща, можехме да вдигнем пенсиите“ – въздъхва. „Бам!“ и проблемът е стоварен върху главите на управляващите, които не управляват вече повече от две години!

* Премиерът заявява строго, че тютюнопушенето ще бъде забранено навсякъде от 1 юни догодина. Още на следващия ден обаче „ревизира“ становището си, отпускайки аванта на баровете, и само часове по-късно отново се връща на предишната си позиция с уточнението, че размислил. На заяждането, че да си променя мнението стана традиция, а това не говори за силен характер, той се впуска в спомени как е клал прасета. “Това беше един от начините да се докажеш като мъж“ – казва важно. „Бам!“ и проблемът с характера отива на кино, заместен от така лелеяния образ на мъжкар!

„Опасната последица от постоянното прилагане на тази автотерапия е човек да заживее в измислен свят, където всичко е въпрос на просто бамване“ – предупреждава още Стивънс. Когато се сблъска с реалния живот, той може да изпита силно раздразнение, още по-голяма безпомощност и чувство за самота(„Властта ми взе всичко лично. Стоя самотен като куче в Банкя.“); може да си внуши, че няма причина да бъде самокритичен към себе си, защото негативното идва само отвън и от другите („Аз моята история съм я написал, та написал. Под нулата съм тръгнал. Самичък съм направил толкова много. Цяла партия. Апарат огромен. И само са ми пречили.“); но също така може да си повярва, че останалите високо оценяват резултатите, постигнати единствено във въображението му („Имаме 100% изпълнени критерии за Шенген… Вдигнаха кредитния рейтинг на България, на всички останали го свалиха, това означава, че сме работили добре и това всички го казват… И най-вече народът ни повярва на тези избори.“)

Да си призная обаче, и аз напоследък започнах да бамвам.

Първо бамнах вестниците, особено ония със снимки на един и същ бамващ на първа, трета, пета, седма, осма, петнайста и т.н. страници.

После приключих с телевизията. Само като видях един и същ бамващ по първи, втори, трети, пети, девети и т.н. канали, направих „Бам!“ с дистанционното и заживях значително по-леко.

Това, разбира се, далеч не е достатъчно да бамнеш ефективно живота в глупост и лъжа. Но все отнякъде трябва да се започне…

Списание „Либерален преглед“