Много се изговори и продължава да се говори за така нареченото търговско споразумение със заблуждаващото наименование Anti-Counterfeiting Trade Agreement (ACTA). Хора с юридическо образование дисектираха наличните текстове и резултатите от анализа са меко казано плашещи. Аз нямам намерение да правя дисекция на достъпния ни текст. Не съм юрист и нямам аспирации да бъда такъв. Който иска да се запознае с правната интерпретация на споразумението, може да го направи тук – http://www.webcafe.bg/id_838292527_SOPA_PIPA_ACTA .
Целта на този постинг е друга – да покаже политическата реалност, която стои зад ACTA. Да покаже как с помощта на привидно безобидно търговско споразумение всъщност се извършва една жестока и груба подмяна. Подмяна, свързана не просто със загубата на торентите и безплатното теглене на музика и филми от интернет. Подмяна, свързана със самата тъкан на политическата и социалната система, в която живеем от повече от 200 години.
Повечето хора, които следят темата за АCTA, са наясно, че може би най-шокиращият факт в цялата сага, която се завърза, е опазването му в пълна тайна от обществото. В действителност ACTA се разработва поне от 2009 г., като много данни сочат още към 2007 г. като началната година на проекта. Самият факт, че през изминалата петилетка никой от нас не е чувал почти нищо за подобно споразумение, е смущаващ и стряскащ. Живеейки в демократична страна, която е част от семейството на демократичните страни, безумно е да научаваме за подписването на подобно споразумение буквално в деня, в който то се подписва или след това. За каква прозрачност и за каква отговорност може да става дума, когато политическата власт в страната си позволява да мълчи и дори да крие преговорите по това така забулено в мистерии и секретност споразумение?
Безобразно е и твърдението, че хората в България няма защо да се тревожат от АСТА, понеже тя не предвиждала създаване на ново законодателство. Няма нужда от такова, понеже на практика АСТА е новото законодателство, макар и ратифицирано като международен договор, а не като закон. Според Виенската конвенция международното право е с по-голяма тежест от националното. В някои случаи международното право може да се прилага директно (без наличието на съответен закон в националната законодателна система) в рамките на отделно взета страна, която е приела дадения международноправен акт. Да продължаваме ли да сме спокойни тогава?
Но нека оставим правото на юристите. Както казах, аз искам да се занимая с по-сериозната тема – политическата. ACTA е изключително опасна, защото тя на практика демонтира политическата система, която е създадена и която функционира в Европа и Западния свят след Великата френска революция и в резултат на всичките постижения на Просвещението и Индустриалната революция.
Как става това?
—–Наказанията да бъдат договаряни пряко между корпорациите-праводържатели и обвиняваните от тях лица, без участие на съда.Корпорациите не са длъжни да представят каквито и да е доказателства за обвиненията си. Размерът и обхватът на наказателните мерки се определят от корпорациите.—–
Ето тези 4 реда са натоварени с повече смисъл от може би цялото останало вече дисектирано съдържание на споразумението. Има грубо погазени няколко принципа, като може би най-ясно видимият е този за невинността до доказване на противното. АСТА премахва тази „глезотия“ и оставя всички нас да се оправяме сами с корпорациите, така, както съумеем. Корпорациите могат да ни обвинят тогава, когато намерят за добре, а ние сме тези, които трябва да доказваме, че сме невинни. Нещо повече, те не само ще ни обвинят, а ще определят и размера и обхвата на наказанието, което ще ни бъде наложено. Съдията, ищецът и прокурорът внезапно се сливат в едно и също лице – това на корпорацията, която се явява държател на правата на интелектуалната собственост, която сме нарушили.
Най-фрапантният елемент обаче е третият. Наказанията ще бъдат „договаряни“ пряко между корпорациите и обвиняваните от тях лица без участие на съда. Какво означава това? На практика това означава тоталната и безвъзвратна абдикация на държавата от позицията на властта. Държавата с този акт всъщност заявява, че повече няма да бъде посредник между хората тогава, когато те имат нужда да уредят своите взаимоотношения. Ролята на съда, едната от трите власти в държавата, е премахната изцяло, що се отнася до всички свързани с ACTA правни казуси. Държавата доброволно се оттегля от своите задължения и ги предоставя за изпълнение на друг – в случая, на корпорациите праводържатели, които само това чакат, за да осъществят своите отколешни амбиции да поставят в ъгъла обикновения човек и да изсмучат от него всичко, което все още му остава.
Ще кажете, какво пък толкова, все едно държавата прави нещо особено за хората. И аз ще ви кажа – да, прави, дори когато на всички нас ни се струва, че случаят е друг. Когато няма държава или когато държавата е слаба, хората влизат в така нареченото „естествено състояние“, а то е много по-страшно, отколкото звучи от начало. Английският философ Томас Хобс през 17 в. в своята книга „Левиатан“ го описва като състояние на хората от времето преди да съществуват държавите и правителствата. В това състояние хората не могат да се договарят за нищо, тъй като нямат общ гарант за своите взаимоотношения и нямат никаква сигурност, че споразуменията им ще се спазват. Затова те предпочитат да не сключват никакви споразумения или да сключват споразумения с ясната цел да ги нарушат, като се държат помежду си крайно враждебно и се опитват всячески да нанесат изпреварващ удар на неподозиращите си „съперници“, защото никога нямат насрещна сигурност за собствените си живот и собственост.
Това състояние се нарича още война на всеки срещу всички. И то не е нещо, което се е случило веднъж и повече никога не може да се повтори. Напротив, ако и когато държавата абдикира или се разпадне, обществото също се разпада и на негово място отново се появява естественото състояние на хората. И днес, в 21-и век, далеч не сме застраховани от естественото състояние. В много страни съществува феноменът на разпадащата се държавност – state failure. Това са страни като Сомалия, Чад, ДР Конго, Ирак, Етиопия, Либерия, Пакистан и Афганистан. Такива страни се характеризират именно с това, за което стана вече дума – в тях реално липсва държавна власт, която да може да поеме и да изпълнява своите основни задължения и прерогативи. Държавата обикновено няма монопол върху използването на насилие, което е основна разделителна линия между стабилните и разпадащите се държави. Там, където монополът върху насилието в една страна не се държи от официалната държавна власт, има очевидно тежък социален и политически проблем. Често тези страни са раздирани от непрекъснати граждански войни, населението им е обект на агресия от страна на външни и вътрешни субекти, като вилнеещи банди и фанатизирани племенни и религиозни общности.
Ще кажете, че тези страни са в Африка и Азия – какво значение имат те за нас тук, в Европа? На първо време е добре да се отбележи, че дори една страна с разпадаща се държавност се отразява изключително негативно и дестабилизиращо на целия регион. Пораждат се масови бежански вълни, носещи със себе си грандиозни проблеми за транзитните и приемащите страни. Страните, в които няма работеща държавна власт, са любимото място за цялата организирана трансгранична престъпност, както и за най-различни фракции на световните терористични движения. Липсата на базова сигурност води до непрестанно разрушаване на всичко построено и до огромна психоза в населението. Резултатът е, че хората спират да работят и започват да се занимават сами с престъпност в опит да излязат от дупката, в която са поставени. Справка: сомалийските пирати са в голямата си част съвсем обикновени хора, които обаче вече не се поколебават да нападат кораби на огромно разстояние от бреговете на Сомалия. Адът, в който те живеят, ги принуждава да излязат на неравна битка срещу добре въоръжени и обучени военни, за да заслужат своя билет за изход навън. В един момент, когато агонията продължи прекалено дълго, те вече спират да чувстват необходимостта да излязат навън и за тях остава единствено да продължават да се занимават с престъпност, тъй като това е единственият начин на живот, който познават.
И все пак, освен икономическите вреди, съпътствани от отвличането на няколко кораба, какво значение имат разпадащите се държави за нас? Тежко и горко ни, ако действително ни се наложи да разберем какво е чувството да живеем в подобна държава. В нея правото не съществува или не се спазва – то винаги е на по-силния, независимо дали това е по-богатият, по-издигнатият политически или направо физически по-здравият. По тази причина не може да става и дума за каквото и да било спазване на някакви човешки права или свободи. Не само това, но и всякакво развитие е немислимо. Човек не може да създаде нищо, тъй като е сигурно, че на другия ден то ще бъде откраднато или унищожено. Перспективи за бъдещето няма и по-голямата част от подрастващото поколение става заложник на противоборстващите банди, които го използват като пушечно месо в разчистването на своите сметки, свързани с все така доходоносния трафик на наркотици и хора. Друга част от младите директно се присъединява към терористичните организации, бива индоктринирана във фанатизъм, тренира здраво и след няколко години с пакет динамит на кръста се взривява насред оживен пазарен ден в Багдад, Йерусалим или пък Кьолн.
Какво общо има ACTA с описаните ужас и безизходица? За съжаление, има твърде много общо. Алчността на корпорациите е стигнала до там, че те вече не са задоволят с нормална печалба. Те не се задоволяват дори и с монополната си свръхпечалба. Те вече искат нещо повече – искат политическа власт.
Чрез ACTA корпорациите искат най-вече едно нещо – да обезсилят държавата и дори да я отстранят от основната й роля – на пазител на монопола върху насилието и на медиатор във взаимоотношенията между хората. Естествено, на нейно място искат да дойдат тъкмо те. Милиардите долари, изхарчени през последните 3 години за лобизъм, имат една-единствена цел – да превърнат всички политици в послушници на корпорациите, които да им гласуват специални правомощия, под претекст на благородната кауза да се спре пиратството в интернет, както и да се намалят фалшификатите на лекарства и други продукти.
За пиратството съм писал и преди и моята позиция остава непроменена –торентите не нарушават ничии права, освен ако не се опитват да печелят пари на гърба на измисленото от друг. И тук не става дума за печеленето на пари под формата на рекламките, които в общия случай покриват разходите по хостинга на сайта. Става въпрос за сайтове като Megaupload, които предлагаха специални платени регистрации за по-високи скорости, както и за други, които предоставят съдържание само след заплащане от потребителите. Такива пирати, които спечелиха милиони и си купиха по 5 луксозни суперколи, без да са създали нищо и без да са платили на никого право за ползване на информацията за търговски цели, действително заслужават наказания. Тези наказания обаче могат да се случат и се случват и без споразумения като ACTA.
АСТА е опасно за обикновените хора, които не се стремят да спечелят нищо, именно защото е насочено срещу тях. То криминализира голяма част от „злодеянията“, които досега се наказваха с глоби. То поставя знак за равенство между пирати, които действително са се възползвали неправомерно от дадена информация и са спечелили от нея някакъв дивидент, и хора, които случайно са изтеглили, или дори, случайно са станали свидетели на изтеглянето на файлове по нелегален път.
И най-страшното – АСТА предпоставя виновност на потребителите и пълното право на корпорациите да се разпореждат с тях така, както намерят за добре. АСТА прави интернет доставчиците отговорни за действията на своите клиенти, с което ги кара да ги следят и, понеже това е прекалено скъпо и всички го знаят, de facto да блокират предварително техния достъп до цялото онова съдържание, което потенциално би могло да породи проблем с неспазването на АСТА.
Всичко това означава, че след приемането на АСТА държавата постепенно ще отмре, като нейните функции евентуално ще бъдат възприети от други недържавни субекти. Ако не сме доволни от днешната държава, трябва да имаме предвид, че тези субекти няма да имат дори 1% от представителността, която имат днес и най-корумпираните парламенти в света, понеже ще са съставени изцяло от хората на корпорациите и вече никакви демократични избори няма да играят никаква роля, освен, в най-добрия случай, една чисто символна роля.
Ако държавата отмре, има два варианта: първият е корпорациите да завършат своя план и да установят пълен контрол върху обществото и отделния човек. Властта им ще бъде неограничена, като с времето хората сами ще започнат да се цензурират с цел да не попаднат под техните удари, така както правят в един тоталитарен режим, за да оцелеят физически и психически от тормоза на партията майка. В този вариант бъдещето изглежда подозрително като това, описано в романа на Джордж Оруел „1984″, с тази разлика, че тоталитаризмът няма да се контролира от някаква политическа партия или идеология, а от мегакорпорациите, които ще установят своя контрол постепенно върху цялото човечество.
Вторият вариант за бъдещето след отмирането на държавата е много по-различен, но изобщо не може да се каже, че е по-добър. В него корпорациите няма да успеят да наложат своето господство върху света, но отслабването на държавите ще отприщи невиждано насилие по цялото земно кълбо и ще породи маса граждански войни там, където условията дълго са назрявали, но ситуацията е била модерирана по подходящ начин от политиците. Пълна анархия ще настъпи навсякъде и до голяма степен хората ще влязат в естественото си състояние на война на всеки срещу всички. Този вариант действително не води до диктатура, но пък води до огромни кръвопролития и тежки конфликти, които ще тлеят десетилетия наред. В по-песимистичен вариант е възможна и тотална деградация на ценностите и знанията, която да има спираловидно негативно развитие и да доведе до нова епоха на тъмните векове, така както вече се е случило след падането на древен Рим. Подобна картина за бъдещето предсказва фантастът Айзък Азимов в своята книга „Фондацията“, макар че тя се отнася за едно много по-далечно бъдеще. Напълно възможно е ACTA да сигнализиракрая на цивилизацията, такава, каквато я познаваме.
Това са крайни варианти, но изобщо не бива да бъдат изключвани като възможности за бъдещето. Историята не върви линейно – има много места, на които тя сякаш се връща назад към една минала ситуация и преминава през нея отново. Съществува нещо, което бих нарекъл цикличност с умерено развитие нагоре.
Споразумението АСТА може да се окаже вододелно за човешката история. От това как ще реагираме и как ще реагира политическият елит на тази провокация в следващите месеци, може да зависи много повече, отколкото си мислим днес. Факт е, че голяма част от клаузите на АСТА остават секретни дори след като документът бъде ратифициран от Народното събрание или Европейския парламент. Ние днес не знаем цялата картинка и е много вероятно да не я научим.
Това, което знаем обаче, е достатъчно възмутително и отвратително, за да стоим и да гледаме безучастно. Не можем и да се надяваме постоянно, че някой друг ще отиде вместо нас да се бори за нашите права. Ние всички ползваме интернет, слушаме музика и гледаме филми. Огромната част от нас ще бъдат поставени под ударите на АСТА в момента, в който то влезе в сила, и то не само заради пиратско съдържание, а и заради многото други възможности, които споразумението дава на корпорациите с цел изнудване на обикновените хора.
Именно защото би следвало да ни пука, трябва да се съберем и да покажем, че ни пука по много категоричен начин. Така както американските избиратели проглушиха ушите на своите представители в Сената с телефонни позвънявания и имейли и в крайна сметка постигнаха, поне временно, спиране на законопроекта SOPA, свързан отново със свободата в интернет, така и ниетрябва да използваме и да поискаме от нашите представители в Народното събрание и ЕП да защитят нашите интереси. В интернет вече има няколко кампании за това, като там са дадени сведения и за служебните имейли на българските евродепутати. Освен това е редно да участваме в многобройните петиции, които призовават ЕП да гласува против АСТА. Тази с най-много подписи до момента се намира тук –https://secure.avaaz.org/en/eu_save_the_internet_spread/?slideshow.
Най-важно обаче е, когато защитаваме свободата си в онлайн пространството, да не подценяваме и да не забравяме ролята на реалността. В София и много други градове в страната са организирани протести срещу това нахално и безпардонно споразумение, което се опитва да ни наложи пълната власт на корпорациите. По-добре да бъдем на протест и да ни е студено, отколкото да си мълчим и впоследствие да се окажем “на топло“.
Целта на този предълъг текст беше да покаже ACTA от малко по-различен ъгъл и да даде представа за истинските цели на споразумението и на хората, които стоят зад него. Не бива да забравяме на какво ни учи историята и не бива да позволяваме тя да се повтаря, поради нашето невежество или слабата ни воля да изиграем една важна роля.
АВТОР: Димитър Вачов – demokratizator (http://demokratizator.blog.bg/profile.php)
Последни коментари